ИЗБОРЪТ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ

Всяко едно поколение, на което се поставя етикета ново, е изправено пред избор. Чрез този избор то определя своята идентичност и по някакъв начин се разграничава от предишните поколения. Но какво всъщност стои зад думите "ново" и "избор"?

В момента в България ново поколение няма. То е в чужбина. Именно тази част от българското население, която отказва да се примири с невъзможността за избор, отива да живее извън България. А тези хора, които са определени за "ново поколение" и са все още в България, нямат избор. Все пак, изборът обикновено се осъществява между две или повече възможности. Невъзможно е да избираш, след като имаш само една възможност. Тогава как могат да бъдат тези хора "ново поколение", след като не могат да направят своя личен избор, и по този начин наистина да докажат новаторството си, като променят нещата?

За съжаление българското ново поколение си остава добре забравено старо. Неговият избор се осъществява и контролира от други, подлежи на непрестанен контрол и се ограничава с всички възможни средства. И въпреки тези очевидни действия постоянно се дават гаранции, че съществува реален избор. Гарантирането на правото на избор обикновено се осъществява от законите на страната. След като законите не се спазват, това право не може да се гарантира по никакъв начин. Всъщност се получава парадокс - тези, които постоянно тръбят, че възлагат надежди именно на тези млади и способни хора, ги гонят от собствената им държава.

Но в България парадоксът е ежедневие, а ежедневието - парадокс. И затова нашата изкривена българска реалност е абсолютно неразбираема за европееца. Хората постоянно са недоволни и постоянно искат промяна. Но винаги оставят извършването на тази промяна на някой друг, като съвсем методично и с убийствено постоянство "избират" това, което утвърждава досегашната ситуация. По този начин те напълно обезмислят своя избор. Та нали човек би трябвало да избира, когато иска да промени нещо?

Ако никой не може да даде на новото поколение правото да избира, то ще си го даде само. С цената на всякакви средства. Защото когато държите някой в клетка продължително време, той свиква с нея и се чувства едва ли не комфортно. Новото поколение никога няма да свикне.